При стартиране на бизнес е от съществено значение да се избере подходящата форма на регистрация, което включва не само правните, но и данъчните и осигурителните задължения, с които ще трябва да се съобразявате. Решението каква форма да изберете зависи от това дали ще работите сами или ще създадете партньорство със съдружници. В настоящата статия ще разгледаме основните форми на регистрация, като ще направим съпоставка на различните им аспекти.
За да се спрем на форма на регистрация, първо трябва да решим дали ще работим сами или със съдружници.
Видове регистрация при самостоятелна дейност
Свободна професия (Freelancer) - по смисъла на закона, това са физически лица, чиято дейност може да се квалифицира като: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност; и
- не са регистрирани като еднолични търговци; и
- се самоосигуряват.
Едноличен търговец (ЕТ) - физическо дееспособно лице, което представлява своя бизнес, т.е. ЕТ не е отделен правен субект от физическото лице, което учредява фирмата. Поради тази причина, много еднолични търговци използват собствените си имена като име на фирмата.
Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) – това означава регистрацията на фирма (юридическо лице), което е изцяло отделна единица от неговия собственик (физическо лице).
Сравнение на основните характеристики
1. Отговорност (пред кредитори и държавни институции)
Основна разлика между формите е начинът, по който се третира отговорността на собственика за дълговете и задълженията на бизнеса. При свободната професия и едноличния търговец собственикът носи неограничена отговорност и при евентуални задължения или дългове може да бъде подведен под отговорност със своето лично имущество. В тези случаи физическото лице и бизнесът са един и същ субект пред закона, което означава, че при проблеми личните активи на собственика също могат да бъдат изисквани за покриване на дълговете. В контраст, при ЕООД собственикът е защитен от ограничената отговорност на дружеството, като за задълженията на фирмата отговаря само капиталът, вложен в нея. Така личното имущество на собственика е в безопасност при евентуални финансови затруднения, което прави ЕООД предпочитана форма за по-рискови или по-големи проекти.
2. Признаване на разходи
Друга важна разлика е начинът на признаване на разходите. Знаем, че приходите минус разходите определят финансовия резултат, който подлежи на облагане с данък, т.е. по-големи разходи означават по-малък данък. При свободната професия, разходите се определят по норматив – автоматично се признават 25% от приходите като разходи, а за някои професии като адвокати, журналисти и други този процент е 40%. Това улеснява отчетността, но ограничава възможността за признаване на реално направени по-високи разходи, което може да бъде недостатък за дейности с по-големи инвестиции. При ЕТ и ЕООД, за разлика от свободната професия, се признават само документално обоснованите разходи, без ограничение в процента. Така тези форми предоставят повече гъвкавост на бизнеса, който има по-високи разходи, тъй като всичко може да бъде отчетено и приспаднато от облагаемия доход, ако има съответните доказателства.
3. Административна тежест
От административна гледна точка, свободната професия изисква минимални усилия, като включва подаване на месечна декларация за самоосигуряване, тримесечна декларация за дължими данъци и годишна данъчна декларация. Това прави формата подходяща за малки и самостоятелни дейности, при които не се налага сложна счетоводна работа. При ЕТ и ЕООД обаче административната тежест се увеличава, особено при ЕООД. ЕТ трябва да подава месечна декларация за самоосигуряване и годишна данъчна декларация, както и патентна декларация, ако дейността го изисква, докато ЕООД има и допълнителни задължения, както повече месечни, понякога и тримесечни декларации за дължими данъци, включително годишно финансово приключване със съставянето и подаването на годишните финансови отчети (Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс, Отчет за обствения капитал, Отчет за паричните потоци) към Националния статистически институт и Търговския регистър.
Разбира се, има много допълнителни неща, които се налага да се съобразят при различните форми – подлеждат ли на облагане с патентен данък (не касае ЕООД) и подаване на съответната декларация, следене на оборот и при нужда регистрация по ЗДДС, което пък променя много от документалните изисквания занапред, подаване на болнични в НОИ, следене на минимални и максимални осигурителни прагове, както и много други законови реформи. Поради многожеството изисквания и динамични промени използването на счетоводни услуги е почти задължително, с изключения на случая с упражняващите Свободна професия, в който административната тежест е по-ограничена и позволява на хората да се справят сами със законовите изисквания.
4. Осигуровки и данъци
По отношение на осигуровките и данъците има различия, които също трябва да се вземат предвид. При свободната професия и при ЕТ фирмата и лицето са идентични, т.е. цялата печалба на фирмата се приема за продукт от личен труд (трудова дейност) на собственика, което означава, че първо се облага със социални и здравни осигуровки, а след това и с данък. Това е различно при ЕООД, където собственикът сам избира своя доход за осигуряване, а печалбата на фирмата е нещо отделно и се облага само с корпоративен данък – 10%. След удържане на корпоративния данък се получава нетна печалба, от която собственикът може да реши да се възползва и да си изплати дивидент, който ще трябва да обложи с 5% данък дивидент, но не и с осигуровки. Разликата между средния процент на осигуровките (~ 30%) и данък дивидента (5%) е значителна.
Относно управлението на ЕООД, може да се назначи управител на трудов договор или договор за управление и контрол (ДУК), който да е различно лице от собственика. В случай, че собственикът е управител, то той има 2 опции:
- ДУК, при който му се изплаща фиксирана месечна заплата и осигуровките са на база нея, но не по-малко от минималния осигурителен праг спрямо дейността на фирмата за длъжността управител (МОД се определя всяка година със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване) или
- самоосигуряне, при което собственикът избира върху какъв осигурителен доход ще плаща месечните си осигуровки между минималния и максималния праг за страната без значение дейността на фирмата и също ще получава ли възнаграждение за труда си на месечна, тримесечна или годишна база или не.
При стартиране на малък бизнес най-щадящ от страна на осигуровки е вариантът за самоосигуряване на управителя на минималния осигурителен доход. Ако пожелае, собственикът на ЕООД доброволно може да избере много по-висок осигурителен доход, но това би било резултат от неговия свободен избор, а не от законови изисквания, както е при ЕТ и при Свободната професия.
Тук отново ще споменем разликата в разходите – при свободната професия нормативно признатите разходи са стандартно 25% и в някои изключения 40% без това да налага документалното обосноваване, докато при ЕТ и ЕООД разходите трябва да бъдат доказани с документи, но не са ограничени по-никакъв начин и могат да бъдат както много над 25%, така и под в зависимост от конкретния бизнес.
Данъчната ставка за облагане на годишната печалба също е различна - при свободната професия и при ЕООД е равна на 10%, докато при едноличните търговци е 15% . Трите форми са обект на ЗДДС, но само свободната професия и ЕТ подлежат на патентен данък, в случай че отговарят на изискванията .
5. Персонал и съдружници
Свободната професия има ограничения по отношение на наемане на персонал и работа със съдружници – при тази форма не е разрешено да се наемат служители или да се работи в партньорство. ЕТ позволява наемането на персонал на трудов договор, но не предоставя възможност за включване на съдружници. В ЕООД са разрешени и двата проблема - наемането на персонал е позволено, а за работа със съдружници съществува лесна възможност от преобразуване в дружество с ограничена отговорност (ООД) при необходимост от разширяване на екипа и включване на нови партньори.
В практиката предпочитана форма на регистрация е ЕООД, заради ограничената отговорност, гъвкавостта по отношение на управление на персонала и по отношение на данъчната политика, което е особено ценно за стартиращите и прохождащи бизнеси.
Видове регистрация със съдружници
- Дружество с ограничена отговорност (ООД) – в него съдружниците отговарят за задължения на дружеството до размера на неговия уставен капитал като тяхната отговорност е пропорционално разделена спрямо техните дялове в капитала
- Събирателно дружество (СД) – тази форма предполага неограничена отговорност на съдружниците и изисква високо доверие между тях, тъй като всеки отговаря с личното си имущество
- Командитно дружество (КД) – това е хибрид между ООД и СД, при което някои съдружници имат ограничена отговорност (командитисти), а други - неограничена
- Акционерно дружество (АД) – подходящо за големи предприятия с повече съдружници и анонимност, по отношение на отговорността на съдружниците е подобно на ООД, но има по-усложнена структура на управление
- Командитно дружество с акции (КДА) – съчетава характеристиките на командитното дружество и акционерното дружество, което е подходящо за специфични нужди
Всички изредени по-горе форми представляват юридически лица и се различават основно в отговорността на съдружниците, в структурата на управление и в прага на капитала за регистрация.
В практиката при стартиране на бизнес със съдружници безспорно предпочитаната правна форма за регистрация на дружество е ООД, заради плюсовете като ограничена отговорност, улеснена структура на управление, позволена регистрация с минимален уставен капитал от 2лв и други.
Следващата по-често срещаната правна форма е АД. Тя се различава от другите главно с това, че при нея капиталът е разделен на части под формата на акции и минималния размер допустим за регистрация е 50 000 лв. Чрез закупуване на акции много физически и юридически лица могат да инвестират и да станат съсобственици на корпоративния капитал, което е плюс за привличането на инвеститори. Всичко това води до значително усложение на процесите и увеличен финансов надзор, което от своя страна неизбежно оскъпява счетоводните и финансови услуги.
Всички разгледани форми по-горе касаят търговски дружества със стопанска цел, ако Вие планувате да стартирате дружество с нестопанска цел – сдружение, фондация, др., тогава трябва да проверите Закона за юридически лица с нестопанска цел и другите специални разпоредби свързани с тях.
Подходът към избора на правна форма за регистрация е индивидуален и трябва да се базира на специфичните нужди и характеристики на бизнеса ви. Помислете внимателно за плюсовете и минусите на всяка опция, за да сте сигурни, че правите оптималния избор. Всяка форма на регистрация има различни предимства и недостатъци, така че е важно да определите коя от тях най-пълно отговаря на вашите цели и нужди в дългосрочен план.