Кои са основните данъци – техните ставки, срокове и условия за прилагане?

Когато стартираме бизнес, фокусът ни обикновено е върху основната дейност и как да я развием успешно, но е важно да обърнем достатъчно внимание и на административната страна на управлението на фирма – една ключова част от това са именно данъците. Важно е да сме запознати с основните плащания към бюджета, техните срокове и законови изисквания. Тази информация ще бъде от голяма полза за ценообразуването, определянето на бизнес стратегията и планирането като цяло. В статията ще разгледаме най-основните данъци, които засягат почти всяка една фирма, като, разбира се, има много други детайли и специфики, които зависят от конкретния случай и не бихме могли да обхванем тук. При съмнения относно даден въпрос се допитайте до вашия счетоводител или ни пишете, но не правете прибързани заключения, базирани на текста.

Ще разгледаме основните данъци класифицирани според срока им, включвайки техните ставки и условия на плащане, тъй като така ще бъде по-лесно да се ориентираме в тежестта, периодичността и обема на задълженията, които пораждат.

Ежемесечни плащания

• Осигурителните вноски и Данъка върху доходите на физическите лица се плащат до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Осигурителните вноски се определят като процент от осигурителния доход на лицето, а данъкът - 10% от възнаграждението на лицето след приспадане на осигуровките като това важи за наетите на трудов договор, договор за управление и контрол (ДУК) и самоосигуряващите се лица. Процентът за изчисляване на осигурителните вноски зависи от категорията труд, както и от избрания вид осигуряване. Те се определят ежегодишно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Към днешна дата ориентировъчно за един човек на ТД със заплата до максималния осигурителен праг, общата сума на осигуровките, които се удържат от него, осигуровките от работодателя и данъка са около 42% от брутното му възнаграждение, т.е. това превежда фирмата към НАП ежемесечно за това лице.
• Осигурителните вноски при гражданските договори се плащат до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Важно е да отбележим, че тук данъкът за разлика от при трудовите договори, ДУК и самоосигуряващите се лица се плаща на тримесечие. Осигуровките са с аналогични ставки на описаните по-горе, но при изчисляването трябва да се вземат предвид нормативно признатите разходи, които обикновено са в размер на 25%. Също така дали лицето има допълнителни доходи, на които се плащат осигуровки, като това важи при всеки случай, тъй като осигуровките на всяко едно лице трябва да бъдат платени до изчислените върху максималния осигурителен праг.
• Данък добавена стойност (ДДС) се декларира и заплаща ежемесечно, до 14-то число на месеца, следващ месеца (данъчния период), за който се отнася декларацията. Ако се плати по-късно, се начисляват наказателни лихви за периода на просрочие. Това е от значение само за фирмите, регистрирани по ЗДДС. Данъчната ставка е стандартна 20% или в някои редки случаи е намалена 9%. Изчислението на сумата за плащане зависи от много фактори, но накратко се определя като разлика между начисления данък при продажбите и данъка, начислен върху покупките. Има много специфични случаи, при които начисленият ДДС на разходните документи да не се признава за данъчни цели. Има възможност и за ефективно възстановяване на ДДС, което се случва обичайно на тримесечие, изключение правят описаните в закона условия, при които се възстановява ежемесечно.

Тримесечни плащания

• Данъкът върху доходите на физическите лица при гражданските договори се декларира и заплаща на тримесечие. Данъчната ставка е 10 на сто. Тук е важно да отчетем, че ако платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Когато платец на дохода е физическо лице, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. В случая на собственик на фирма при наемане на физически лица на граждански договор вие със сигурност ще трябва да декларирате и да внесете данъка.
• Ако фирмата има разходи за наем, напр. имате нает офис, склад или някакъв вид помещение от физическо лице, то вие сте задължени да декларирате, удържате и внасяте в бюджета дължимия данък върху сумата на тримесечие. Използва се наименованието - Данък, удържан при източника. Сумата се определя като 10 на сто от размера на облагаемия доход, придобит през съответното тримесечие. Облагаемият доход се изчислява като придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи.
• Изплащането на дивидент означава паричното разпределение на печалбата на едно предприятие между неговите собственици, като това е практика при ЕООД, ООД, АД и други форми на регистрация. Данъкът, който се дължи при изплащане на дивидент е 5%. На този вид доход не се дължат осигуровки, тъй като не се счита за доход от трудова дейност на физическо лице. Хубаво е да уточним, че преди това върху брутната печалба е бил платен корпоративен данък 10%, за да се получи нетната печалба, от която да се изплащат дивиденти. Решението, дали се разпределят дивиденти или не, се взима от собствениците по време на общото събрание, стига да има неразпределена печалба към този момент, т.е. няма задължителен характер и срок за разлика от описаните по-горе. Разбира се, ако собственикът поиска да ползва фирмени средства за лични нужди, които не са негово лично възнаграждение, е нужно първо да ги декларира като дивидент. Данъкът е дължим до края на месеца, следващ календарното тримесечие, в което е взето решение за отчисляване на дивидента.
• Ако сте регистрирани като физическо лице (ЕТ или свободна професия), има възможност да се облагате с патентен данък на тримесечие. Трябва да проверите дали вашата дейност е определена като патентна в Приложение №4 към Глава втора от Закона за местните данъци и такси. Ако фигурира в списъка, не сте регистрирани по ЗДДС и оборотът ви за предходната година не превишава 100 000 лв., то тогава вероятно ще се облагате с патентен данък. Трябва първо да се подаде патентна декларация в Общината до 31.01 , а данъкът трябва да се внесе на 4 равни вноски през годината - за първото тримесечие – до 31 януари; за второто тримесечие – до 30 април; за третото тримесечие – до 31 юли; за четвъртото тримесечие – до 31 октомври. Размерът на патентния данък се определя от Общинският съвет в граници, съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Годишни плащания

• Всяка фирма, която извършва стопанска дейност, трябва да заплати корпоративен данък, чиято ставка е 10% до 30-ти юни на годината следваща отчетния данъчен период. Брутната печалба, на която се дължи данъка, се определя като от фирмените приходи се извадят фирмените разходи. Ако фирмата е на загуба, тогава не се дължи данък. Важно е да се отбележи, че дори фирмата да е на печалба, ако през предходните 5 години е била на загуба, има право да я приспадне до нейното изчерпване и така да намали данъчната основа. При някои случаи се налагат тримесечни или дори месечни авансови вноски. Ако нетните приходи от продажби за годината преди предходната са в диапазона от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително, тогава се правят тримесечни авансови вноски, но ако нетни приходи от продажби за годината преди предходната превишават 3 000 000 лв., то тогава възниква задължение за ежемесечно плащане на авансов данък. Сумата на авансовите вноски се определя на база прогнозни данни за приходите, като има възможност и за промяна, но ако се допусне по-значимо размиване (над 20%) между реално дължимия корпоративен данък и внесения авансово, върху разликата се дължат наказателни лихви.
• В някои случаи се налага и заплащане на данък върху разходите, чиято ставка е 3% или 10% в зависимост от типа разходи и също като корпоративния данък трябва да се внесе до 30-ти юни на годината следваща отчетния данъчен период. Ако фирмата предоставя някакъв вид социални разходи на персонала си или представителни разходи за своите клиенти, напр. карти за фитнес, подаръци, организирани събития с цел забавление и всякакви други разходи, несвързани директно с дейността и нуждите на фирмата, има задължение да се начисли, декларира и заплати данък в размер 10 на сто върху общата сумата. Има някои облекчения, които касаят ваучерите за храна (в размер до 200 лв. месечно на всяко наето лице), вноски и премии за допълнителното доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ ( до 60 лв. месечно за всяко наето лице ) и транспорт от местоживеенето до местоработата при някои определени случаи. Ставката от 3% се прилага, когато разходите са в натура и са свързани с използването на фирмени активи за лични нужди. Тъй като при смесено ползване на даден актив, може да е трудно да се определи каква част от разходите за него са направени в резултат на нуждите на фирмата и в каква за лични нужди, има специални разпоредби за определянето на данъчната основа според вида актив:
  • Превозни средства: За да изчислите разходите за лично ползване на превозно средство, трябва да умножите общата сума на разходите по съотношението между изминатите километри за лични нужди и общия пробег, по съотношението между времето на лично ползване и общото време на използване, или да използвате фиксиран процент от 50%.
  • Недвижимо имущество: Ако не е възможно да разпределите разходите за лично ползване чрез директно измерване, изчислете ги, като умножите общата сума на разходите за имуществото по съотношението между площта, използвана за лични нужди, и общата площ, или по съотношението между часовете на лично ползване и общото време на използване.
  • Други активи: За останалите активи разходите за лично ползване се изчисляват като умножите общата сума на разходите, свързани с актива, по 20%, освен ако не предоставите документално обосновани доказателства за друг процент. Тук ще вмъкнем уточнението, че за използването на данъчен кредит за разходи (признаването на начисления ДДС), свързани с актив с двойна употреба, задължително се налага документално обосноваване.

Друг вид плащания

Освен изредените по-горе данъци, има още няколко, които са по-често срещани, но те зависят главно от видът стока и моментът на доставка, тъй като плащането им е задължително условие за реализацията на стоките на вътрешния пазар.

• Акцизът е друг важен косвен данък. Той се налага върху определени стоки, основно с цел регулиране на потреблението. Главно обхваща стоки като горива, алкохол, тютюневи изделия и електрическа енергия. В България ставките за акциз са фиксирани и се определят от Закона за акцизите и данъчните складове. Тези ставки варират според вида на стоката – например, тютюневите изделия се облагат с комбинация от специфичен и пропорционален акциз, а горивата – с фиксирана ставка на литър. Акцизът се начислява и плаща при производство, внос или при изваждане на стоките от данъчен склад.
• Митото е данък, наложен върху внасяните в страната стоки. Основната му цел е защита на местния пазар. В България, като част от Европейския съюз, митата са съобразени с общата митническа тарифа на ЕС. Ставките се различават в зависимост от произхода и вида на стоката. Мито се начислява при внос на стоки извън Европейския съюз и се заплаща от вносителя при митническо оформяне.

Има още много други данъци като туристическия, данък върху хазартната дейност, данък върху застрахователните премии и т.н., но тъй като те са валидни за конкретна сфера на бизнеса, не са разгледани в настоящата статия.

Информацията какво и кога точно е дължимо от фирмата ви към бюджета, ще ви бъде предоставяна в детайли от вашия счетоводител, но е важно вие като собственик и/или управител да познавате основните видове данъци, техните ставки и срокове, за да планирате по-добре своите финансови стратегии. Това ще ви помогне да избегнете нежелани санкции и да осигурите навременното изпълнение на данъчните си задължения. Освен това, доброто познаване на данъчната система ще ви даде възможност да оптимизирате разходите на бизнеса и да вземате информирани решения за бъдещи инвестиции.