Фактурата към чуждестранен клиент не е просто фактура на английски език. При услугите има няколко важни въпроса: кой е клиентът, в коя държава е установен, регистриран ли е за целите на ДДС и къде е мястото на изпълнение на услугата.
Тези детайли определят дали трябва да начислите български ДДС, дали е нужна регистрация по чл. 97а от ЗДДС и дали трябва да подадете VIES декларация.
Темата е особено важна за фрийлансъри, консултанти, маркетинг специалисти, дизайнери, разработчици, агенции и малки фирми, които работят с клиенти от ЕС, САЩ, Великобритания или други държави.
В тази статия разглеждаме най-честия случай: услуги към бизнес клиенти. Ако продавате стоки, работите с физически лица или услугата е свързана с недвижим имот, събитие, транспорт, туризъм или друга специфична дейност, правилата може да са различни.
Най-важното накратко
Когато българска фирма или самоосигуряващо се лице предоставя услуга на бизнес клиент от ЕС, обикновено мястото на изпълнение е в държавата на клиента. В този случай български ДДС не се начислява.
Ако клиентът е фирма от ЕС и услугата попада в общото B2B правило по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, най-често е нужна регистрация по чл. 97а още преди първата доставка или авансово плащане.
Във фактурата не се посочва 20% ДДС и не се пише „0% ДДС“. Посочва се, че е приложимо обратно начисляване, заедно със съответното правно основание.
За услуги към бизнес клиенти от ЕС се подава VIES декларация за съответния месец.
Ако получавате услуги от чужбина - например Google Ads, Meta реклама, софтуерен абонамент или друга онлайн услуга - може също да възникне задължение за регистрация по чл. 97а и самоначисляване на български ДДС.
Първият въпрос: бизнес клиент или физическо лице?
Преди да издадете фактура към чуждестранен клиент, първо трябва да знаете дали клиентът е данъчно задължено лице.
Най-просто казано: ако клиентът е фирма, професионалист или организация, която получава услугата за своята икономическа дейност, обикновено говорим за B2B доставка.
Ако клиентът е физическо лице, което купува услугата за лични нужди, правилата са други. Тогава не бива автоматично да прилагате обратно начисляване или да третирате доставката като B2B услуга.
Затова при клиент от ЕС е добре да проверите неговия ДДС номер във VIES и да запазите доказателство за проверката - например PDF, screenshot или друг вътрешен запис с дата.
Услуга към бизнес клиент от ЕС
При услуги между два бизнеса общото правило е, че мястото на изпълнение е там, където е установен клиентът.
Например: българска фирма предоставя маркетинг услуга на немска компания с валиден ДДС номер. В този случай услугата се счита с място на изпълнение в Германия. Български ДДС не се начислява, защото доставката е с място на изпълнение извън България.
Вместо българският доставчик да начисли ДДС, клиентът в Германия самоначислява данъка по правилата в своята държава. Това е механизмът на обратното начисляване.
Това не означава, че услугата е „освободена“ или че ДДС е 0%. По-точното е: български ДДС не се начислява, защото мястото на изпълнение не е в България.
Кога е нужна регистрация по чл. 97а?
Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е една от най-често пропусканите теми при работа с чуждестранни клиенти.
Тя може да възникне в две основни ситуации:
- когато предоставяте услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС на бизнес клиент в друга държава членка на ЕС;
- когато получавате услуги от чуждестранен доставчик, за които българският получател трябва да самоначисли ДДС.
Тук няма оборотен праг. Дори сумата да е малка, задължението може да възникне.
Срокът също е важен: заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. На практика това означава, че не трябва да чакате първата фактура да бъде издадена. Ако има авансово плащане, срокът може да се върже именно с него.
Пример: ако клиент от ЕС трябва да Ви преведе аванс по проект, не е добра идея първо да вземете парите и след това да мислите за чл. 97а. Темата трябва да е изчистена предварително със счетоводителя.
Какво представлява регистрацията по чл. 97а?
Регистрацията по чл. 97а не е същото като стандартната регистрация по ДДС.
Тя е ограничена регистрация за конкретни трансгранични ситуации. Ако сте регистрирани само по чл. 97а:
| Въпрос | При регистрация само по чл. 97а |
|---|---|
| Начислявате ли ДДС по продажби в България? | Не, само заради чл. 97а - не |
| Имате ли право на данъчен кредит? | Не |
| Има ли оборотен праг? | Не |
| Подават ли се ДДС декларации? | Да |
| Замества ли стандартната регистрация по ДДС? | Не |
Това е много важно. Ако бизнесът Ви достигне прага за задължителна регистрация по ДДС, регистрацията по чл. 97а не Ви освобождава от стандартната регистрация.
Какво трябва да пише във фактурата към клиент от ЕС?
При услуга към бизнес клиент от ЕС, когато е приложимо общото правило по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, фактурата трябва да бъде издадена без начислен български ДДС.
Добра практика е във фактурата да присъстват:
- данните на българския доставчик;
- ДДС номерът на доставчика, ако е регистриран по чл. 97а или по общия ред;
- данните на чуждестранния клиент;
- валидният ДДС номер на клиента;
- ясно описание на услугата;
- стойността на услугата;
- текст „обратно начисляване“;
- основание: чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
Не е добре да се пише „0% ДДС“, защото това може да създаде грешно впечатление. Не става дума за нулева ставка, а за доставка, при която български ДДС не се начислява.
В много случаи счетоводителите добавят и чл. 86, ал. 3 ЗДДС като основание за неначисляване на данък, тъй като мястото на изпълнение е извън България. Практическият вариант на текста във фактурата може да изглежда така:
„Обратно начисляване. Място на изпълнение извън територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС.“
Конкретната формулировка е добре да бъде съгласувана със счетоводителя, за да е еднаква във всички фактури.
Пример: фактура към немска компания
Мария е уеб разработчик от София. Тя има договор с немска софтуерна компания за изработка на функционалност към вътрешна платформа.
Преди да издаде фактура, Мария трябва да провери дали клиентът има валиден ДДС номер във VIES. След това трябва да се увери, че има регистрация по чл. 97а, ако такава е необходима и още не е направена.
Във фактурата Мария не начислява български ДДС. Тя посочва сумата на услугата, ДДС номера на клиента и основанието за обратно начисляване.
След това фактурата се включва в съответните ДДС регистри, а за месеца на доставката се подава и VIES декларация.
Какво се подава след това?
Тук има две различни задължения, които често се смесват.
Първо, регистрираното лице подава справка-декларация по ДДС и отчетни регистри. Това задължение важи за всеки данъчен период, докато регистрацията е активна, включително когато няма данък за внасяне.
Второ, VIES декларация се подава за месеците, в които има доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение в друга държава членка.
Срокът е до 14-о число на месеца, следващ данъчния период.
Пример: ако фактурата към немския клиент е за март, срокът за подаване е до 14 април.
А ако клиентът е извън ЕС?
Ако клиентът е бизнес от САЩ, Великобритания, Швейцария или друга държава извън ЕС, общото B2B правило отново може да доведе до място на изпълнение извън България.
В този случай български ДДС обикновено не се начислява. Разликата е, че няма VIES декларация, защото клиентът не е в ЕС.
Самото предоставяне на услуга към бизнес клиент извън ЕС не поражда задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2, защото тази алинея се отнася за услуги към друга държава членка.
Това обаче не означава, че няма нужда от доказателства. Добре е да пазите информация, че клиентът е бизнес: договор, фирмени данни, регистрационен номер, сайт, кореспонденция, поръчка или друг документ, който показва, че услугата не е към физическо лице за лични нужди.
Получени услуги от чужбина: по-честият капан
Много малки бизнеси мислят за чл. 97а само когато издават фактура към чужбина. В действителност задължението често възниква и в обратната посока - когато получавате услуги от чуждестранен доставчик.
Типични примери са:
- Google Ads;
- Meta/Facebook реклама;
- LinkedIn Ads;
- софтуерни абонаменти;
- хостинг;
- платени онлайн инструменти;
- платформи за дизайн, автоматизация, маркетинг или анализи.
Ако доставчикът е чуждестранно лице, услугата е с място на изпълнение в България и данъкът е изискуем от получателя, българският бизнес трябва да самоначисли ДДС.
Това става с протокол по чл. 117 ЗДДС. Стандартната ставка е 20%.
И тук идва важната разлика: ако сте регистрирани само по чл. 97а, нямате право на данъчен кредит. Това означава, че самоначисленият ДДС е реален разход за бизнеса.
Пример: ако платите 100 евро за реклама към чуждестранна платформа и сте само с регистрация по чл. 97а, в общия случай трябва да начислите 20 евро ДДС с протокол и да го внесете. Нямате право да го приспаднете като данъчен кредит.
Ако сте регистрирани по ДДС по общия ред, правилата за данъчен кредит се прилагат по различен начин и счетоводителят трябва да прецени конкретния случай.
Какво се промени от 2026 г. при малките предприятия?
От 2026 г. има допълнителна възможност, свързана с режима за малки предприятия в ЕС.
Ако българско данъчно задължено лице е регистрирано в България за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС за съответната друга държава членка, чл. 97а, ал. 2 не се прилага за тези предоставяни услуги.
Това е важно, но не трябва да се тълкува прекалено широко.
Първо, режимът трябва реално да е приложим и активиран за съответната държава. Второ, това изключение засяга предоставяните услуги към друга държава членка, но не отменя задълженията при получени услуги от чужбина.
Ако ползвате Google, Meta, софтуерни абонаменти или други чуждестранни услуги, задължението за самоначисляване на ДДС може да остане.
Затова режимът за малки предприятия не бива да се приема като автоматично решение за всички казуси с чл. 97а.
Най-честите грешки
1. Издаване на фактура към клиент от ЕС без проверка във VIES
При B2B услуги към ЕС е важно да знаете дали клиентът има валиден ДДС номер. Ако VIES не потвърждава номера, не издавайте фактурата механично. Първо изяснете случая с клиента и счетоводителя.
2. Писане на „0% ДДС“
При тези услуги не говорим за нулева ставка, а за неначисляване на български ДДС поради място на изпълнение извън страната. По-чисто е да се посочи „обратно начисляване“ и правното основание.
3. Регистрация по чл. 97а след първото плащане
Срокът е преди датата, на която данъкът става изискуем. Ако има аванс, той може да задейства срока по-рано от финалната фактура.
4. Пропускане на получените услуги от чужбина
Разходите към Google, Meta, софтуерни платформи и други чуждестранни доставчици често са по-рискови от фактурите към клиенти. Именно там много малки бизнеси разбират късно, че е трябвало да се регистрират и да самоначисляват ДДС.
5. Очакване на данъчен кредит при регистрация само по чл. 97а
Тази регистрация не дава право на данъчен кредит. Ако самоначислите ДДС по чуждестранна услуга, сумата може да остане реален разход.
Кратък чеклист преди фактура към чуждестранен клиент
Преди да издадете фактура, проверете:
| Въпрос | Защо е важен |
|---|---|
| Клиентът бизнес ли е или физическо лице? | От това зависи мястото на изпълнение |
| Клиентът в ЕС ли е? | При ЕС може да има VIES декларация |
| Има ли валиден ДДС номер? | Нужно е за по-сигурно B2B третиране |
| Услугата попада ли в общото правило по чл. 21, ал. 2? | Някои услуги имат специални правила |
| Имате ли регистрация по чл. 97а, ако е нужна? | Срокът е преди доставката/аванса |
| Какъв текст ще пише във фактурата? | Избягва се грешно начисляване или грешно основание |
| Има ли VIES декларация за месеца? | Важи при услуги към бизнес клиенти в ЕС |
| Получавате ли услуги от чужбина? | Може да дължите ДДС с протокол |
Как eFirma помага при работа с чуждестранни клиенти?
При работа с клиенти и доставчици от чужбина най-важното е документите да са подредени и лесни за проследяване.
С eFirma можете да издавате фактури, проформи и известия в евро и други валути, да поддържате архив на документите си и да следите приходите и разходите си на едно място.
При създаване на контакт eFirma може да провери ДДС номера на клиента директно във VIES и да попълни автоматично името и адреса му. Така проверката, за която стана дума по-горе, се случва още при въвеждането на клиента.
Фактурите могат да се издават и на английски език, а при документи в чуждестранна валута обменният курс се попълва автоматично по данни на Европейската централна банка.
Това е особено полезно, когато работите с повече от един пазар - например клиенти от ЕС, доставчици от САЩ и разходи към международни платформи. Така по-лесно подавате точна информация към счетоводителя си и намалявате риска от пропуснати фактури, грешни основания или закъснели декларации.
Регистрирайте се и тествайте efirma.bg още сега >>
Финално
Фактурата към чуждестранен клиент не е сложна, ако първо изясните правилния ДДС режим.
При B2B услуги към клиенти от ЕС най-често български ДДС не се начислява, но може да възникне задължение за регистрация по чл. 97а и подаване на VIES декларация.
При клиенти извън ЕС обикновено няма VIES декларация, но пак трябва да докажете, че клиентът е бизнес и че услугата е с място на изпълнение извън България.
А при получени услуги от чужбина - реклама, софтуер, хостинг, платформи - не подценявайте самоначисляването на ДДС. Точно там най-често възникват пропуски.
Най-сигурният подход е прост: проверете клиента, уточнете основанието със счетоводителя си и поддържайте документите си подредени от самото начало.
Материалът има информационен характер и не замества консултация със счетоводител или данъчен специалист.